Значи искаш да направиш филм?

Всяка история си има начало, среда и края. Това, елементарно на пръв поглед, заключение е достигнато от Аристотел и от тогава до сега 3-актовата структура се следва едва ли не, като свято и ненарушимо правило в почти всички успешни сценарии - първо в театъра, а после и в киното. Напоследък все повече хора излязоха с теории за 4-5-6 и дори 7 актови структури, чел съм също така професионалисти, които отричат следването на структура и то с много добра аргументация, но истината е, че за да нарушите някое от основните правила в киното трябва да го познавате изключително добре и да знаете причините за неговото съществуване, иначе рискувате да сбъркате доста сериозно. Ето как изглежда типичната три-актова структура: 

Акт 1 - Целта му е да се запознае зрителя с централните герои, да се покаже обстановката, където се развива действието, да се създаде определена атмосфера и да предразположи към това, което ще се случи в края на Акт 1, за да постави централната дилема пред героя (героите) ви. За всичко това имате някъде към половин час на разположение, но съвремените зрители стават все по-нетърпеливи (дали и в живота ни не е така?) и може да изгубят интерес още към десетата минута - това е причината и продължителността на Акт 1 да спада. Разбира се, съществуват редица трикове, с които може да бъде задържано вниманието на зрителя, като например наличието на мини-конфликт преди представянето на основния такъв или откриването на филма с хипер динамична, емоционална или шокираща сцена. Редица режисьори обичат този способ (известната реплика на Хичхок, че един филм трябва да започва със земетресение и напрежението да се покачва) и го използват изключително добре. Аз условно го наричам Акт 0, тъй като случката често има малко или никакво отношение към основния проблем в самия филм, но грабва вниманието на зрителя. За пример, който предполагам всички от вас са гледали мога да дам трилогията ‘Властелина на Пръстените’, където Питър Джаксън открива всеки филм със запомняща се сцена. Обрат - В случая ‘обрат’ не бива да се възприема твърде буквално, а по-скоро значи случка, която нарушава установеното до момента равновесие и задава нова цел на персонажите ви. Често един сценарий е постоянно редуване на ‘обрати’, което дава основание на хората да говорят за структури с повече от 3 акта. Възниква въпроса, кога един сценарийно повратен момент е толкова значим, че да можем да заявим, че е сложил край на предходния акт и е дал начало на нов такъв. Еднозначен отговор, обаче, не може да бъде даден. Акт 2 - Това е основната и най-дълга част на филма. Централния конфликт вече е ясен, героя или героите знаят каква е тяхната цел и се стремят към нея, но постоянно се сблъскват с проблеми, които им пречат да я достигнат. В края на Акт 2 целта е обозрима и е на път да бъде постигната, когато… настъпва обрат, който изправя героите пред най-тежкото препядствие до момента! Акт 3 - Сюжетните линии стигат до своя завършек, дава се отговор на повечето неотговорени до момента въпроси, възстановява се състоянието на равновесие или се достига до ново състояние на равновесие. Ако за първи път чувате тази формула сигурно вашата художествено ориентирана част от мозъка вече се бунтува отчаяно и не иска да приеме, че създаването на успешен сценарий е толкова регламентирано и то наистина не е - има редица други неща, които трябва да се вземат под внимание, 3-актова структура по никакъв начин не ви гарантира успех, но ако се вгледате внимателно в някой филм в 99% от случаите ще откриете доста ясно изразени 3 акта. Правило, което е валидно дори и за такива налудничави сценарии, като ‘Изгубената Магистрала’ на Дейвид Линч, примерно.

This entry was posted on понеделник, май 8th, 2006 at 14:19 and is filed under Сценарий. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.