Основи на монтажа: Елипса

От гръцки ‘elleipsis’ - липса, недоимък
Елипсата е много подобна на сгъстяването на филмовото време с тази разлика, че филмовото време се отнася за монтажа в една единствена сцена, а елипсата се явява съкращаване между две отделни сцени. Тоест, когато при монтажа (обикновено заложено още на ниво сценарий) очевидно пропускаме нещо, което се е случило между края на предната сцена и началото на новата. Бърз пример: човек затваря вратата у дома си, в следващия кадър го показваме как отваря вратата на офиса, където работи. Очевидно е, че сме пропуснали пътуването между едното място и другото. Още един пример, защото елипсата не се отнася само за връзката между сцени с един персонаж - в първия кадър виждаме момче, което поставя малко подаръче в плик - в следващия кадър виждаме как момиче отваря плика. Как е попаднал той в нея? Дали момчето го е пратил по пощата, оставил пред вратата или пък и го е дал на ръка? А може би той е попаднал в нея през трети човек? Това, което до момента се е случило във филма може би насочва зрителя към правилния отговор, а може би го оставя напълно на неговото въображение. След като сме решили да използваме елипса, значи сме преценили че пропуснатото действие се подразбира или не е от съществено значение за нашата история, която искаме да разкажем.

5 Responses to “Основи на монтажа: Елипса”

  1. Иван Машев Says:

    Доста дразнещ ефект според мен. Напомня на сцени от комедийни филми, в които героят минава зад параван и след 1 секунда излиза напълно преоблечен. :)

  2. bulgarian Says:

    Може би не си ме разбрал правилно, а може и аз да не съм обяснил, като хората. Прехода между двете сцени може да не е толкова остър (до степен, в която да предизвика дразнение или комичност), но де факто всяко изпускане на време между две отделни сцени във филма е елипса. Ако се замислиш почти няма пълнометражен филм, който да не използва елипси - дори едно елементарно проследяване на сцена вечерта и сцена на следващата сутрин е елипса, защото не показва 8 часа сън на героите ни. Изключения от елипсата правят единствено някои експериментални неща, където цялото действие се развива в реално време.

  3. Николай Ангелов Says:

    Използването на елипсата, или така нареченият “elliptical montage”, се използва не само като начин за съкращаване на времето, но и като артистичен метод за свързване на две сцени по по-интересен начин, избягвайки важни за плот-а, но банални от друга страна, събития. Наскоро гледах един много добър според мен английски филм, който е направен по новелата на Джеин Остин - “Гордост и предрасъдъци”. Много голямо впечатление ми направи една сцена, където младо момиче се кара с приятеля си. Накрая тя го моли просто да и каже че я обича и да прекратят със спора … cut… тя реве в някаква друга стая и няколко приятелки я утешават. Тоест, изпуска се важен за плот-а момент в който той НЕ и казва че я обича и те се разделят. Подобен пример, много цитиран поне в нашето училище, е част от “Списъка на Шиндлер”. Там главният герой е с жена си в леглото, която е дошла да го види от друг град за малко. Това е последната вечер когато те са заедно преди тя да си замине обратно. Затова тя му казва “Ако ми кажеш че искаш да остана още малко - ще остана. Само кажи.” тук се сменя сцената, където тя е вече на гарата и му маха за довиждане.
    Дано съм успял да обясня добре ;)

  4. Дедо Says:

    Авторът добре е обяснил за елипсата, разбрах я. Всъщност, доколкото подразбирам, тя е доста полезна, тъй като ако е нужно някой да прати писмо други му, няма смисъл да показваме целия този процес-как отива до пощата, как лепи марката, тъй като това не е съществено за филма. Освен, ако примерно героят ни е някакъв сериен убиец, примерно, и целта е да проследим процеса как си подготвя жертвите (понеже те получават въпросните писма). Нали разсъждавам в правилната насока, бългериън?

  5. bulgarian Says:

    Дедо, правилно си разбрал.
    Елипсата обаче може да бъде използвано и доста интересно, когато изобщо не се подразбират междинните действия или колко време е изминало. Примерно в “Match Point” на Woody Alan. По този начин се оставя на въображението на зрителя да реши какво се е случило помежду отделните събития и колко време е минало.

Leave a Reply