Значи искаш да направиш филм?

Принципно, когато обекта се движи в дадена посока в кадъра се оставя свободно пространство пред него, за да го ‘води’.

Същото се отнася и за свободното пространство пред погледа на даден човек, обикновено в по-близките планове при диалога. Типичното ‘кадриране’ оставя свободното пространство пред него.

Интересен ефект се постига, ако се отреже свободното пространство пред погледа на човек при диалога. В зрителя се създава чувство за затвореност и усещане, че говорещия не е открит за чувствата си.

Един коментар ме подсети, че Зорница София, така и не публикува схемите за това как да се направи фарт, без това да струва твърде скъпо.

ФАРТ (нем. Fahrt — пътуване) — релсов път, върху който се поставя специална вагонетка за камерата. Прилага се за снимки в движение. Освен релсов фартът може да представлява специална платформа (върху съвършено равен под), автомобил или статив с колела, който се движи от оператора. Фартовите снимки са относително скъпи и в наши дни за съкращаване или удължаване на разстоянието от обекта до камерата и изменяне крупността на плана вместо фарт много често се прилагат възможностите на вариообектива, който по оптически път, чрез изменение на фокусното разстояние, постига подобен ефект, както физическото придвижване. На английски фартът се нарича „доли” (dolly).

Ето отделните места в интернет, където е обяснен (принципно същия) дизайн на саморъчно направен фарт. Дори и да не сте на ‘ти’ с английския, схемите са доста разбираеми. Направата не е толкова трудна, но е необходимо да имате известно влечение към измайсторяването на разни неща и малко техничарска мисъл или да предоставите направата на някой ваш приятел с подходящите качества.

Адреси:
Matt Hawkings
Skateboard Dolly Design
Ron Dexter

Това правило е доста сходно до 30 градусовото правило. В смисъл, че съществува, защото два последователни кадъра трябва да бъдат достатъчно различни, за да може окото да ги възпреме, като такива. Иначе се получава неприятен скок.

Разликата в крупността на снимания обект, в два съседни кадъра (т.е. монтирани в завършения филм един след друг) трябва да бъде достатъчно голяма. Тоест не е удачно единия кадър да е в среден план, а другия да е в полу-среден, защото разликата между видимото за окото е много малка. От друга страна, ако пък разликата е твърде голяма, това би могло да обърка зрителя (било то умишлено или неумишлено). Например ако покажем нашия фентъзи герой в гората в общ план и следващия кадър е детайл върху очите му, зрителя е загубен. Няма достатъчно ориентир дали това са очите на мускулестия героя, на негов враг, или пък на съвсем различен човек.

По-долу съм се опитал да илюстрирам, какво се получава при монтажа, когато са нарушени 30 градусовото правило и настоящото за крупност в два съседни кадъра: