Значи искаш да направиш филм?

Очертанията на различните обекти в кадъра често образуват линии: прави, извити, вертикални, хоризонтални или диагонални, a очите ни имат склонността да пътуват по тези линии, когато се придвижват от една част на кадъра към друга. Знаейки това задачата на оператора е да ги използва, за да води вниманието на зрителя към важните елементи в кадъра.

Освен, че водят окото линиите могат да предполагат и собствено значение. Правите, вертикални линии предполагат достойнство, сила, формалност, височина, или ограничение. Хоризонталните линии предполагат стабилност и искреност. Линии по диагонала могат да предадат динамизъм и вълнение. Извити линии предизвикват усещане за красота, елегантност, движение, и чувственост. S-образната форма (на снимката по-горе) е особено ефективна за елегантно водене на окото в център на внимание. В контраст на извитите линии, острите назъбени линии означават ярост или разрушение, и прекъснати линии предполагат несвързаност.

Допълнителна бележка: Една от най-често присъстващите линии е тази на хоризонта. Внимавайте тя да не минава точно в средата на кадъра. За стандарт е прието небето да заема 2/3 или 1/3 от кадъра (по някоя от хоризонталните линии в правилото на третините), в зависимост от усещането, което искате да предадете: по-земно или по-ефирно.

This entry was posted on сряда, юли 12th, 2006 at 10:49 and is filed under Операторство, Режисура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.