Значи искаш да направиш филм?

И така, стигаме до един от най-важните, ако не и най-важният елемент в един сценарий - изграждането на реалистични и интересни персонажи. Paul Lucey, в своята книга за кино сценарии казва ‘пишете прости истории със сложни герои’. Нещо, което е лесно да се каже, но е трудно за изпълнение, защото играждането на комплексни персонажи иска изключително задълбочаване, внимание към детайла и познаване на човешката психология.

Според мен една от основните пречки пред драматурзите е факта, че докато действието на историята, която искаме да разкажем се развива във (филмовото) настояще, героите са създадение в миналото преди самата история. Характера на персонажите ни се обуславя от всичко, което е оказало влияние върху тях. Създавайки характера, сценаристът създава неговата съдба - неговото детство, родители, външен вид, образование, духовно и емоционално развитие през годините, отношения с близки, роднини, колеги, политически и сексуални предпочитания, външни прояви, вътрешни проблеми, самочувствие, филофията му за живота, харесва ли работата си, с какво е горд, от какво се срамува и т.н. Разбира се, част от тези неща са по-важни за нашата история, отколкото други и няма нужда да се задълбочаваме прекалено много в тези, които нямат отношение към нея. След като сме наясно, как да създадем характера на персонажите ни, в момента ще спрем дотук, за да се върнем малко по-късно на това.

За да разбираме напълно действията на нашите герои познаването на техния характер не е достатъчно. Трябва първо да разгледаме още един важен елемент - и този важен елемент са обстоятелствата в съответната история, съвответния сценарий. Тези обстоятелства определят желанията на нашите герои, това към какво се стремят и какво искат да постигнат във филма. Докато характера се определя от миналото, то желанията са изцяло определени от случващото се в настоящето и проекцията в бъдещето. Освен основното желание на героя ни (това, което дава драматургичния тласък на сценария), този персонаж може да има по-малки желания в отделните сцени и те дори да противоречат на основното такова (това е признак на добра драматургия, тъй като изправя героя пред сериозна дилема).

И така до момента имаме:
1. Минало -> Характер
2. Обстоятелства -> Желания
Най-после стигнахме до действията на нашите персонажи (нещо, от което директно би започнал един неопитен сценарист). Комбинацията от желания и характер определят действията на нашите герои. Запомнете, че персонажите ви никога не бива да извършват произволна постъпка, която не е оправдана от техните желания или характер. За действие се счита не само всяко реално физическо действие, което те извършват, но и всяка реплика в диалога, защото тя също е продиктувана от желанията или характера на героя (или двете в комбинация). Правете разлика между действие и дейност - героя ви може би чете списание в чакалнята на зъболекар. Каква обаче е реалното действие? Четене или чакане?

Създаването на добър филм, до голяма степен се изразява в превръщането на външно изразено, това което е вътрешно за персонажите. Киното коренно се различава от литературата в този аспект и докато в една книга мислите в главата на някой герой могат да бъдат силно въздействащи, то във филма зрителя няма как да ги види, освен ако те не са изразени външно по някакъв начин. Въпреки, че донякъде това е работа на актьорите и режисьора, основата трябва да им бъде дадена още в сценария, иначе не би се получило нищо. Затова избягвайте да пишете нещо от сорта на ‘Антоний е изключително ядосан’ покажете го! - ‘Антоний е вперил немигащ поглед в огледалото и стиска силно юмруци. Започва безцелно да върви напред-назад от единия край на стаята до другия, докато отново не се спира пред огледалото…’

Статията отново се получи дълга, но това е неизбежно. Опитах се да покажа по-възможно най-лесен начин как се изгражда един реалистичен персонаж и макар, че се надявам, че ще ви бъде от голяма полза, тя няма да ви е достатъчна. Добрия сценарист е и добър психолог, така че обогатете знанията си в тази област, наблюдавайте хората околко вас, забележете какво правят, как реагират на нещо, какво казват и най-важното защо го правят?

Тази статия е продължение, ако не сте чели първа част можете да го направите тук.

6.Сезони и метериологично време

Тъй като не знаете, кога точно ще влезе в продукция филма трябва да избягвате писането на сцени, за които се изисква определен сезон, тъй като това може да доведе до изключително сериозни усложнения. Единственото нещо, което е по-лошо от вписването на сезон е вписването на повече от един такъв. Добре е да се избягват и сцените, в които се излива дъжд, сняг или вее силен вятър - иначе ще трябва да наемате машини за дъжд или сняг, човек (обикновено повече от един), който да оперира с тях. Допълнително усложнение идва и от това, че ще се нуждаете от ясен и спокоен ден, тъй като променящ се вятър може да попречи на използването на различни дубли на един и същи кадър. Хората ви няма да са много щастливи, че ги подлагате на тежки условия и освен това ще се налага да предпазвате техниката от лошите изкуствени метериологични условия.

7.Специфична съществуваща музика

Тук нещата са ясни, ако задължително трябва да използвате определена съществуваща песен (т.е. тя е от значение за сценария) ще трябва да откупите правата за нея, което може да струва ужсно скъпо или да е направо невъзможно.

8.Минало & Бъдеще

Изобщо не ви съветвам да се спирате на написването на сценарий ситуиран в миналото или бъдещето, освен ако разликите с настоящето не са минимални. Иначе  или ще изглежда смешно или директно изхвърча от графата ‘ниско-бюджетен’.

9.Деца & Животни

Не пренебрегвайте лесно съвета да избягвате работата с деца и животни. Може да ви изглежда, като нещо незначително, но често може да доведе до усложнения, които да ви струват скъпо. Дори и добре дресирано животно може да замръзне в стрес на снимачната площадка, когато лампите светят в очите му, а един куп непознати хора се мотат наоколо и се опитват да му подвикват разни неща. Добри деца актьори са трудни за откриване и трудни за работа, а наличието на поне единия родител е задължително.

10.Превозни средства

Тук ще ми бъде трудно да обясня абсолютно всички проблеми, които възникват при подобни сцени без да навлизам в сериозни технически подробности. Накратко освен повечето проблеми които са валидни за външни снимки (т.5) - трудно ще наврете цялата необходима техника в обикновена кола (за целта се използват специално приспособени автомобили), а за използването и да не говорим. Звука от диалог в общи линии е неизползваем и ще се наложи допълнително записване в студио, което трябва да се синхронизира. Също така лесно могат да възникнат проблеми с това, което се вижда в различни дубли на едно и също нещо, тъй като сте в движение и задния фон бързо се променя.

11.Специален грим

Специалния грим (одрасквания и ожулвания примерно, да не говорим за нещо по сложно) отнемат буквално часове, за да бъдат приложени реалистично. Ако трябва да бъдат повторени в друг ден това удължава още повече времето за предварителна подготовка, тъй като те трябва да изглеждат по точно същия начин.

Да, статията определено стана дълга, но пък искрено се надявам да ви е от голяма полза. Пак ще повторя, че не искам да спирам творческия ви полет, а и ще ви е невъзможно да изключите всички тези елементи от своя сценарий. Просто помислете внимателно преди да го включите, може пък в крайна сметка да се окаже добро нещо липсата на експлозии, защото ще ви накара да измислите нещо по-нестандартно, за да изненадате приятно зрителя.

По-долу ще направим списък с елементи, които трябва да бъдат избягвани в един сценарий за ниско-бюджетен филм, било то поради допълнителните финансовите разходи, които генерират или поради сериозните усложнения, които водят със себе си, които в крайна сметка отново биха предизвикали разходи. Съзнавам, че ще ви е почти невъзможно да избегнете всички, но ще е от голяма полза да помислите за тях още при самото писане, след което да се убедите, че всеки един от тях е абсолютно задължителен за вашата история и няма как да бъде заменен с нещо по-лесно и евтино за заснемане.

1.Твърде много роли с реплики

Колкото по-малко роли, които изискват диалог има, толкова по-лесно ще е да се намерят актьори, да се направят договорки с тях, да се транспортират, нахранят, да им се намерят костюми, грим и т.н. Да не говорим за по-голямото количество лични и професионални конфликти, които могат да възникнат. Трябва да се насочите към по-малко от десет роли с диалог и в никакъв случай не повече от двадесет. Ако се налага да правите преработка в тази насока, това може да бъде и положително нещо тъй като незначителни персонажи лесно могат да бъдат премахнати, като някои техни реплики отидат при други герои. По-добре по-малко, но по-добре развити.

2.Твърде много локации

Както и при актьорите трябва да избягвате твърде многото различни сцени, защото това носи със себе си допълнителни разходи за транспорт, време и т.н. Ако за историята не е важно тази сцена да се развива на точно определено място, можете лесно да я преместите на локация, която вече съществува в сценария ви. Допълнителни усложнения носят също така твърде отдалечените места, както и ако се налага да снимате в определено заведение, бар или друга подобна сцена - ще трябва да искате разрешение и най-вероятно ще разполагате с ограничено време за снимки.
 
3.Специални ефекти

Най-добре е да забравите за ‘истински’ специални ефекти, като CGI (компютърно-генерирани образи), експлозии и протези. Трудно ще намерите някой да ви направи качествени компютърно генерирани ефекти в България, дори и да разполагате с пари, а какво остава за ограничен бюджет. Освен ако не става въпрос за един (максимум два) кадъра по-добре е да се откажете от идеята. Експлозиите също са нещо, което ще се наложи да избягвате на всяка цена – ще трябва да намерите хора, които разбират от работата си, да вземете стабилни мерки за сигурност, да уведомите пожарната, да не говорим, че ще ви се наложи да наемате допълнителни камери, оператори, асистенти, тъй като най-вероятно ще имате възможност за само един дубъл.

4.Каскади & Секс сцени

Както можете да се досетите каскадите също увеличават разходите на една продукция, не само заради необходимостта от каскадьори и предпазните мерки, които трябва да вземете, а и защото изискват повече време за заснемане, за да изглеждат добре във финалния филм. Един бой може да отнеме 2-3 пъти повече време за заснемане отколкото един разговор.

Секс сцените също могат да бъдат причислени към тази графа, тъй като може да ви се наложи да наемате дубльори за нея, които сигурно ще ви струват скъпо. Не можете да сте сигурни, че актьора, който ще изберете би се съгласил да се снима в голи или секс сцени. Допълнително на снимачната площадка ще се наложи да останете ограничен брой хора, което ще забави процеса на заснемане.

5.Екстериори по улицата и тротоарите

Повечето сценарии неизбежно съдържат подобни сцени, но трябва да сте запознати с усложненията, които идват с тях. В зависимост от локацията може са наложи да осигурите полицейско присъствие, допълнително ще се налага да спирате пешеходците, които искат да преминат и да ги замените със статисти, особено ако от тях се изисква някакво по-специфично държание. Собствениците на магазини и заведения сигурно няма да са много щастливи, че ги лишавате от клиенти, а и нямате право да показвате въпросните места без тяхното изрично съгласие.
Нощните екстериори освен останалите проблеми свързани с външните сцени създават и допълнителни проблеми свързани с осветлението и електричеството, което то трябва да изполва.

Тази статия явно ще стане доста дълга, така че засега ще спра до тук, а за всичко останало ще можете да прочете в част втора…

Всяка история си има начало, среда и края. Това, елементарно на пръв поглед, заключение е достигнато от Аристотел и от тогава до сега 3-актовата структура се следва едва ли не, като свято и ненарушимо правило в почти всички успешни сценарии - първо в театъра, а после и в киното. Напоследък все повече хора излязоха с теории за 4-5-6 и дори 7 актови структури, чел съм също така професионалисти, които отричат следването на структура и то с много добра аргументация, но истината е, че за да нарушите някое от основните правила в киното трябва да го познавате изключително добре и да знаете причините за неговото съществуване, иначе рискувате да сбъркате доста сериозно. Ето как изглежда типичната три-актова структура: 

Акт 1 - Целта му е да се запознае зрителя с централните герои, да се покаже обстановката, където се развива действието, да се създаде определена атмосфера и да предразположи към това, което ще се случи в края на Акт 1, за да постави централната дилема пред героя (героите) ви. За всичко това имате някъде към половин час на разположение, но съвремените зрители стават все по-нетърпеливи (дали и в живота ни не е така?) и може да изгубят интерес още към десетата минута - това е причината и продължителността на Акт 1 да спада. Разбира се, съществуват редица трикове, с които може да бъде задържано вниманието на зрителя, като например наличието на мини-конфликт преди представянето на основния такъв или откриването на филма с хипер динамична, емоционална или шокираща сцена. Редица режисьори обичат този способ (известната реплика на Хичхок, че един филм трябва да започва със земетресение и напрежението да се покачва) и го използват изключително добре. Аз условно го наричам Акт 0, тъй като случката често има малко или никакво отношение към основния проблем в самия филм, но грабва вниманието на зрителя. За пример, който предполагам всички от вас са гледали мога да дам трилогията ‘Властелина на Пръстените’, където Питър Джаксън открива всеки филм със запомняща се сцена. Обрат - В случая ‘обрат’ не бива да се възприема твърде буквално, а по-скоро значи случка, която нарушава установеното до момента равновесие и задава нова цел на персонажите ви. Често един сценарий е постоянно редуване на ‘обрати’, което дава основание на хората да говорят за структури с повече от 3 акта. Възниква въпроса, кога един сценарийно повратен момент е толкова значим, че да можем да заявим, че е сложил край на предходния акт и е дал начало на нов такъв. Еднозначен отговор, обаче, не може да бъде даден. Акт 2 - Това е основната и най-дълга част на филма. Централния конфликт вече е ясен, героя или героите знаят каква е тяхната цел и се стремят към нея, но постоянно се сблъскват с проблеми, които им пречат да я достигнат. В края на Акт 2 целта е обозрима и е на път да бъде постигната, когато… настъпва обрат, който изправя героите пред най-тежкото препядствие до момента! Акт 3 - Сюжетните линии стигат до своя завършек, дава се отговор на повечето неотговорени до момента въпроси, възстановява се състоянието на равновесие или се достига до ново състояние на равновесие. Ако за първи път чувате тази формула сигурно вашата художествено ориентирана част от мозъка вече се бунтува отчаяно и не иска да приеме, че създаването на успешен сценарий е толкова регламентирано и то наистина не е - има редица други неща, които трябва да се вземат под внимание, 3-актова структура по никакъв начин не ви гарантира успех, но ако се вгледате внимателно в някой филм в 99% от случаите ще откриете доста ясно изразени 3 акта. Правило, което е валидно дори и за такива налудничави сценарии, като ‘Изгубената Магистрала’ на Дейвид Линч, примерно.

Беше естествено първата статия да е посветена на сценария. Та нали оттам започва дългия път към създаването на един филм. Но кой точно компонент от сценария? Кое е общото между всички толкова различни помежду си филми, които съществуват?

А кое е общото между театрална постановка, футболен мач, компютърна игра, криминалето на Агата Кристи и последния блокбъстър, който дават на киното? В основата на почти всички форми на забавление, които човечеството е обикнало през вековете стои конфликтът. Конфликтът е това необходимо условие, което променя status quo и който дава тласък на драматичното действие, който кара героите да извършват действия опитвайки се да го разрешат. В един сценарий може да (и обикновено) има повече от един конфликт, но наличието на поне един такъв е абсолютно задължително. Той може да е вътрешен (психологически), личностен, между отделни групи, държави или дори междупланетарен (както и много други, разбира се). Самия факт, че имате идея за сценарий, показва, че вие вече имате централен конлификт, така че не му мислете много. От друга страна трябва да сте наясно, че той е основен драмаургичен инструмент изведен още от времето на Аристотел и че всеки един конфликт предизвиква допълнителен интерес у зрителя. Не се изкушавайте обаче да пълните сценария си с конфликти, заради самите конфликти - те трябва да са обосновани от характера на вашите герои, които са плътта и кръвта на вашия сценарий. Характерите на вашите героите са може би най-най-важното нещо в един сценарий (и затова ще говорим съвсем скоро). А другото, другото е хляб и зрелища.

“(Драматургичният конфликт е) спектакъла на волята, стремяща се към дадена цел и съзнаването на начините за постигането й.” - Ferdinand Brunetiere